Речник

нуждàя се, -àеш се, мин. св. -àех се, несв., непрех. Книж. 1. Имам нужда, потребност от нещо. Само Йовка, със своята изострена чувствителност, усещаше колко се нуждае стрина ѝ Елка от близост и утеха. Елин Пелин. Този член, както виждате, не се нуждае от коментарии, неговата целесъобразност се хвърля в очи. Ал. Константинов. 2. Намирам се в материално затруднение, оскъдица, нищета. Това лято ми се замоли да съм я пуснел да иде да жъне. Сиромаси сме, нуждаем се, ама като я гледах такава слабичка, болнава, не ми се пущаше. Йовков.